Случва ли се детето изведнъж да поиска солети, хрупки, вафла? Често наблюдавам това на детската площадка, когато дъщеря ми види друго дете или в магазина, където всички „изкушения“ са на касата.
Още на първата среща с лекаря на Ави той ми каза „Най-важното нещо е да познаваш лично детето си!“ Две години и половина по-късно разбирам все по-добре какво има предвид.
Всички правила: Прави това, не това. Остави го да вика, ще спре в един момент, не се поддавай, манипулира те.... може да те побъркат! В началото, признавам, опитвах да следвам правила и разбрах, че те не са универсални. За едно дете може да сработят, за друго - не. Оставях я да плаче, когато неистово искаше нещо, за което според мен не е моментът. Но вътре в мен нещо ми подсказваше, че не това е търсеният ефект. Започнах да я гушкам, когато плаче за нещо и да й обяснявам ситуацията, да я питам как се чувства. Това при Ави даде резултат - спокойна е, че няма забрана. Разбира се, освен ако нещо не застрашава живота й. Тогава също обяснявам, но първо неутрализирам заплахата.
Как пренесох това в храненето?
- За Ави няма „забранени“ храни. Това, което й обяснявам е състава на храната. Четем заедно етикетите. Когато има консерванти и субстанции, които не искам да влизат в тялото й, казвам, че ще намерим подобна, но с хубави съставки. Когато й кажа: „Ави, това не е хубаво“, тя отговаря: „Добре, ще намерим нещо хубаво“. Опитвам също консумирането на сладки храни да е рядкост. Ако настоява, договаряме се за 1 на ден и да е до ранния следобед.
- Разказвам й приказки с любими нейни герой, които хапват зеленчуци, плодчета и ядки. Катеричката търси лешничета, а кой обича да гризе ябълки? Дрехите на Little Green Radicals са добри помощници. С тях приказните герои винаги са около нас, за да сътворим приказна история. Искам дъщеря ми да изгради култура на хранене и усет за хубавата храна. Разказвам й как Райчо (слънцето) гали с лъчите си ябълките, крушките, доматите и как ние ги хапваме след това. Благодарна съм, че открих Pura Vida, които ни изпращат пресни сезонни зеленчуци и плодове. Когато поиска ягоди през зимата й казвам, че в този сезон хапваме ябълки, а ягодки берем от градината на баба през май, когато вече е по-топло. Понякога може да направим изключение с храни извън сезона, но рядко.
- Наблюдавам детето. Аз предпочитам десерта преди основното ястие. Затова не ми е чуждо, ако Ави поиска да хапне нещо малко и сладичко преди обяда. Наблюдавам я, защото всичко се променя. Ако следващият път не иска да обядва заради сладката хапка – правя промяна. Промяната не е насилствена, не е с цената да се наложа, да покажа кой е по-силният и по-разбиращият. Обяснявам отново и отново.
- Има ориентировъчен режим - закуска, обяд и вечеря. Ако не иска да закусва, приемам нейното решение. Понякога хапва добре на вечеря и сутрин не е гладна, както и обратното - понякога хапва буквално 2-3 залъка на вечеря и сутрин е освирепяла от глад. Има дни, в които количеството храна за целия ден е минимално, както и дни, в които цял ден търси нещо за ядене. Според мен е важно да се научи да слуша тялото си – ако е гладна, яде и обратното. Остава ли малко време до вечеря, а тя търси нещо малко й казвам, че скоро сядаме на масата. Съгласи ли се, продължава да си играе. Ако не се съгласи и настоява, за мен е знак, че наистина е много гладна и й давам 2-3 ядки, морков, краставичка или 1-2 солети, като предварително сме уговорили количеството J
Към детето си искам да се отнасям като с равен, а не от позицията на силата. Поставянето на граници и правила да е с любов и подкрепа. Разбира се, тях трябва да ги има, за да може да се чувства спокойна и сигурна.
Когато детето има право на избор кога и какво да хапва, когато усеща доверието във взаимоотношенията, то расте с отношение към храната и с уважение към тялото си.
Тази статия все още няма коментари